За Нас / За Ангел Букорещлиев

Ангел Атанасов Букорещлиев е български обществен деец, композитор, хоров и оркестров диригент и фолклорист, един от пионерите на българската професионална музика, записал над 2500 народни песни. Той е един от първите български образовани музиканти. Ангел Букорещлиев е роден на 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско. Брат е на офицера Андрей Букорещлиев и на Ботевия четник Сава Букорещлиев. Още от най-ранно детство Ангел Букорещлиев изявява музикалното си дарование. В спомените му четем следните редове: „Още като дете в село аз съм проявявал обич към музиката. Като най-малък син в семейството баща ми мене е пращал да паса стадото. Там, далеч от селото, само в обществото на овцете съм се забавлявал, опитвайки се да налучквам селските песни с разни свирки и пищелки.“

Семейството на Ангел Букорещлиев се ползва с голяма почит в своето село и в цялата околност. Ангел Букорещлиев е един от първите записвачи на народни песни с техните мелодии. С нотирането на повече от 2500 народни песни той прави ценен принос в делото за събиране на народното песенно творчество. Значителна е педагогическата му работа като гимназиален учител по пеене и преподавател по пиано. Негови ученици са стотици младежи, някои от които достигат високо професионално ниво.
Ангел Букорещлиев е представител на тъй нареченото първо поколение български композитори. Завършва Органната школа в Прага (1890 г.), където учи орган и хармония при Блажек, полифония при К. Кнител и пиано при И. Кличка. Участва в създаването и в първите изяви на оперното отделение на Столичната драматическа оперна трупа. Той е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890 г.). Работи като учител в Казанлъшкото педагогическо училище (1892–1893 г.). През 1894 г. се установява в Пловдив и става учител в гимназията „КнязАлександър І“.

Ангел Букорещлиев е първият концертен изпълнител на пиано в България. През 1896 г. основава Пловдивското певческо дружество и го ръководи в продължение на повече от 50 години. 

През 1921 г. основаното от него акционерно дружество открива частното музикално училище „Родна песен“ и Ангел Букорещлиев става първият му директор . Като композитор, диригент, пианист, музикален фолклорист, педагог и общественик Ангел Букорещлиев стои в редицата на пионерите на българската национална художествена музика.

Творческата му дейност започвапрез 90-те години на XIX в. Тя е свързана с наченките на оперното дело у нас, с първите концертни изпълнения на пиано и създаването на Пловдивското певческо дружество. В творчеството си Ангел Букорещлиев застъпва най-популярната музикална форма – хоровата песен, изградена върху народни мелодии. Неговите китки от български народни песни са важен етап от развитието на българското хорово творчество. С тях той допринася много за напредъка на хоровото дело в цялата страна.

Значителен е приносът му и в изследванията на народните песни и музикалните инструменти в българския фолклор. Той е организатор на първите фолклорно-музикални експедиции в България. В периода 1891–1898 г. Ангел Букорещлиев осъществява няколко експедиции и записва над 2500 народни песни от Родопите, Средногорието и Македония. Нотира 461 от тях и ги публикува под заглавие „Среднородопски песни“ в Сборника за народни умотворения и народопис. Автор е на 10 хорови китки от народни песни, на хорови песни, солови песни и песни със съпровод на пиано, на хармонизации на възрожденски песни и др. Творбите му са най-вече в характерния за неговото поколение композитори жанр на „хоровата китка“. Тези произведения на Ангел Букорещлиев са сред най-ценните, създадени през втората половина на 90-те години на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в.

Галерия